Точка А
- Бях в триъгълника на Карпман, без да го осъзнавам.
- Нямах ясно поставени лични граници.
- Поемах прекомерна емоционална и финансова отговорност за другите.
- Бях силно привързана към родителите си, особено в последните години от живота им.
- В продължение на 4 години ги подпомагах финансово за храна и лекарства, тъй като разполагаха само с ниски пенсии.
- Живеех с постоянна тежест, вина и чувство за дълг.
- Болката от загубата им беше силна и трудно преработваема.
Точка Б
- Станах по-осъзната за собствените си роли и модели на поведение.
- Поставих ясни лични граници.
- Излязох от триъгълника на Карпман и ролята на спасител.
- Запазих любовта към родителите си, без да нося вина и самонаказание.
- Болката от загубата им е значително по-облекчена и интегрирана.
- Чувствам повече вътрешен мир, стабилност и баланс.
- Имам повече пространство за себе си, своя живот и бъдеще.
