Език
English
Русский- Кой сте вие – отвъд титлите и ролите? Как бихте се описали със свои думи?
Аз съм човек, който дълго време е носил повече, отколкото му се е полагало – отговорности, очаквания, чужди тежести. Отвъд всички роли съм търсач. Търсач на смисъл, на истина, на вътрешна свобода. Не съм перфектна, но съм истинска. И днес това ми е достатъчно. Обичам да творя, да създавам красота, да помагам на хората да растат и да постигат мечтите си.
- Кой беше най-трудният момент във вашия живот?
Най-трудният момент не беше конкретно събитие, а дълъг период, в който живеех за другите, а себе си бях оставила на последно място. Работех много, давах всичко от себе си, а вътре в мен имаше празнота, умора и усещане, че съм се изгубила. Но точно и този период ми даде усещане за дълбоката стойност, която е скрита в мен. Научи ме на редица ценни уроци, които ми служат днес.
- Как се почувствахте тогава и какво ви помогна да не се откажете?
Чувствах се самотна, изчерпана и виновна, че не съм „достатъчна“, въпреки всичките усилия. Това, което ме спаси, беше едно тихо, но упорито вътрешно чувство, че животът не може да е само това. Че има нещо повече и че имам право да го търся. Знаех, че не за това съм дошла на този свят. Че ме чака нещо по-голямо, по-истинско. Че светът има нужда от моята светлина.
- Какво ви научи този опит? Какъв урок ви даде болката?
Болката ме научи да спра. Да се вслушам. Да разбера, че саможертвата не е любов, а често страх. Научи ме, че границите не разделят – те спасяват. И че ако не се погрижа за себе си, никой друг няма да го направи вместо мен. Научи ме да ценя този човек, който винаги ще бъде до мен, който знае всичко за мен и най-тайните мисли. Научи ме първо да се съобразявам с него. Този човек съм аз самата.
- Кога настъпи вашето пробуждане – онзи миг, след който вече никога не бяхте същият човек?
Пробуждането не дойде с гръм. Дойде тихо – в момента, в който си позволих да кажа „стига“. Да призная, че съм уморена и че искам друг живот. От този момент започнах да избирам себе си, дори когато беше трудно. Започнах да търся алтернативи и ги намерих в лицето на „Академия щастлив живот“ и обученията в нея. От повече от 30 години вървя по пътя на осъзнаването. Чета литература, следвам хора. Самата Стояна Нацева следвах известно време, докато един ден реших и се включих в курса „Аз съм всемогъщ“. И се започна. Следва „Пътят на душата“, първа МВА програма, втора, и сега трета. Всяко обучение разширява кръгът ми от знания и възможности да помагам на хората около мен. Всяко ново обучение задълбочава това, което търся.
- Как Академия „Щастлив живот“ ви помогна за вашето израстване?
Академия „Щастлив живот“ ми даде среда, в която не трябваше да се доказвам. Там получих знания, но и подкрепа. Най-ценното беше, че започнах да виждам себе си ясно – без маски, без вина, без страх, че ще бъда отхвърлена, ако съм истинска. В общностите на академията намерих приятели, хора, които мислят като мен, за които не съм бяла врана, намерих моето ново семейство.
- От какви ограничения или илюзии се освободихте, за да продължите напред?
Освободих се от илюзията, че трябва да страдам, за да бъда ценна. Че трябва да се раздавам до край, за да бъда обичана. Пуснах убеждението, че нямам право на лекота, спокойствие и радост. Пуснах контрола, усещането, че без мен светът ще се разпадне. Че се крепи на моите плещи. И наистина спряха болките в гърба.
- Кога усетихте, че можете да управлявате мислите, чувствата и живота си – и какво ви помогна да стигнете до това осъзнаване?
Когато разбрах, че не съм мислите си и не съм емоциите си. Че мога да ги наблюдавам, да ги разбирам и да избирам реакцията си. Това осъзнаване дойде с практика, с работа със себе си и с подкрепата на хора, минали по този път преди мен. Ролята на наблюдател ди дава възможността да промениш ситуацията.
- Какви нови качества развихте след пробуждането си и как се промени животът ви?
Развих спокойствие, яснота и вътрешна стабилност. Научих се да казвам „не“ без вина и „да“ без страх. Животът ми стана по-тих отвън, но много по-богат отвътре. Сега имам енергията и желанието за работа. Робатя без умора часове и дни наред и получавам от това удоволствие.
- За какво изпитвате най-голяма благодарност, когато погледнете назад към своя път?
За това, че не се отказах от себе си. За хората, които ме срещнаха точно когато имах нужда. И за всяка болка, която ме принуди да порасна.
- Кога осъзнахте, че вашата история може да вдъхнови и помогне на други хора?
Когато започнаха да ми казват: „В думите ти се разпознавам.“ Тогава разбрах, че това, което съм преживяла, не е било напразно. Аз имам много колеги, ученици, познати, които ме срещат по улицата и ме поздравяват за това, което правя. Поздравяват ме, че продължавам да раста и да водя хората след себе си. И непознати хора ми се усмихват и ми кимат за поздрав. Това ме топли и ми дава сили да продължа.
- В кой момент се почувствахте като истински лидер на съдбата си и творец на реалността? Как ви помогна Академия „Щастлив живот“?
В момента, в който спрях да чакам разрешение. Академията ми помогна да поема отговорност за живота си без страх – не като контрол, а като осъзнат избор. Дойде един момент в който сама оцених това, което правя. Не чаках оценката на другите, защото те не са експерти нито в музиката нито в личностното развитие. Те са просто мои приятели, познати, моето семейство и всеки си има своите интереси, своят професионален (друг) опит. За някои от тях съм майка, съпруга, приятел, дъщеря. А ролята на творец, ментор и лидер е нова за тях. Те не ме познават като такава. Понякога се страхуват да не ме загубят. Но в нея аз съм още по-истинска. Затова очаквам моето мнение за мен.
- Ако можехте да се върнете към младата си версия – какво бихте ѝ казали?
Бих ѝ казала: „Не бързай да доказваш. Ти вече си достатъчна. Пази се. И не се отказвай от мечтите си заради чужди очаквания. Твоите мечти са много ценни. Светът има нужда от тях. Ти имаш нужда от реализацията им, защото затова си дошла на Земята. Не ти избираш мечтите си, а те изибират теб и очакват да ги осъществиш. 14. Какво бихте казали днес на човек, който преминава през тежки трудности и не вярва, че има изход? Бих му казала: „Това, което преживяваш, не е краят. Понякога най-тъмният момент е началото на нов живот. Остани. Дишай. Потърси помощ. Изход има. След време ще разбереш, че точно този момент е най-голямата благословия на твоя живот. Че точно тук ти взе решения и научи уроци“
- Какво е вашето голямо послание към света и към бъдещите пробудени лидери?
Моето послание е просто: Истинската сила не е в контрола, а в осъзнатостта. Имайте цели, планирайте, действайте, вибрирайте в съответствие с тях. Не оставяйте другите да ви вменяват своя живот. Вие имате вашия. Имате цел. Имате мисия. Тя ви чака. Влезте в синхроничността и всичко ще стане. Истинското лидерство започва отвътре. И най-важното – животът може да бъде щастлив, когато имаш смелостта да бъдеш себе си.
