Корица на Happy Life Vision Мирослава Танева

• Кой сте вие – отвъд титлите и ролите? Как бихте се описали със свои думи?

Аз съм Мирослава Танева — човек на усещанията и на малките моменти, които често остават незабелязани. Родена съм в Бургас, и може би затова морето винаги е останало в мен — като дъх, като символ за свобода. Сега живея в Пловдив, където камъните и старите улици ми шепнат истории и ми напомнят, че всяко място има своя душа, ако умееш да я чуеш.

Обичам тишината, в която мислите се подреждат сами. Обичам смеха, който идва неочаквано и спонтанно. Обичам искрените хора, тези, които не се страхуват да бъдат уязвими. Вярвам, че красотата е навсякъде — в поглед, в дума, в жест. А животът е пътуване, което няма нужда да бъде перфектно, за да бъде истинско.

 

• Кой беше най-трудния момент във вашия живот?

Най-трудният момент в живота ми беше, когато осъзнах, че съм се отдалечила толкова много от себе си. Болката и гневът, които носех в душата си, бяха завладели цялото ми същество. Мислите ми бяха хаотични, без посока. Нямах мечти, нямах цели, които да ме движат напред. Бях се оставила на течението — животът ми минаваше, а аз стоях отстрани и просто наблюдавах.

Самосъжалявах се, упреквах се, сърдех се на другите и на себе си. Наказвах ги, както наказвах и себе си. Чувствах се безлична, откъсната от всичко, не знаех коя съм. Понякога си мислех, че ако изчезна, няма да липсвам на никого. Изолирах се, не исках да виждам или да говоря с никого. Отблъснах всички… а не бях такъв човек.

Липсваше ми онази Мирослава — веселата, усмихнатата, истинската. Тази, която не се напасва, за да бъде удобна. Която не слага маска, за да бъде приета. Липсвах си АЗ.

 

 

• Как се почувствахте тогава и какво ви помогна да не се откажете?

В онзи момент се чувствах отчаяна, защото не виждах посоката — не знаех откъде да започна, за да се завърна към себе си. Усещах, че трябва да направя нещо, но бях изгубена. Вярвах, че ако остана в това състояние още малко, всичко в мен ще угасне завинаги — просто нямаше да има връщане назад.

И тогава, „неслучайно “, в моя фейсбук профил се появи един лайв на Стояна. Не можех да повярвам на това, което чувах — тя сякаш говореше точно за мен, описваше с думи онова, което преживявах. Чувствах се разкрита и разбрана, без дори да сме се познавали.

Мина известно време след тази наша „първа среща “, преди да се осмеля да предприема крачката и да се включа в обученията на „Академия Щастлив Живот “. Но през цялото това време в главата ми звучаха нейните думи:
„Ако никой никога не е вярвал във вас, знайте, че аз — Стояна — вярвам.“

Точно тези думи ми даваха сили да не се откажа от себе си. Чувствах нейната безусловна вяра, сякаш ме държи за ръка, докато аз още се колебая дали да тръгна. Винаги ще ѝ бъда благодарна за тази индиректна подкрепа, която ме съпътстваше в най-трудния ми момент — времето, в което събирах смелост да започна своето завръщане към себе си.

 

• Какво ви научи този опит? Какъв урок ви даде болката?

В онези моменти на безпътие изобщо не гледах на случващото се като на опитност. Живеех го като травма, като пречупване. Чувствах се поставена на колене и трябваше да се науча да дишам в болката. В моите очи това беше наказание — за всички мои действия и бездействия.

Едва по-късно, в обученията, осъзнах, че това не е било наказание, а път. Път, който е трябвало да премина, за да мога да се събудя за себе си. Разбрах, че „погромът “е бил необходим — разрушаването на старото, за да мога да изградя отново своя живот, този път по начин, който е истински мой.

Този опит ме научи, че всяка болка носи послание. Тя не идва, за да ни накаже, а за да ни покаже, че не сме на правилното място. Болката е езикът на душата — онзи тих сигнал, с който тя ни шепне, че е време да се върнем у дома, при себе си.

 

 

• Кога настъпи вашето пробуждане – онзи миг, след който вече никога не бяхте същия човек?

Моето пробуждане настъпи още по време на първото ми обучение – „Интуицията “, което е част от менторската програма МВА Холистична психология и консултиране. Едно от първите видеа в курса беше посветено на вярванията. Трябваше да напиша всички свои убеждения в основните сфери на живота – като например да си отговоря на въпроса: „В какво вярвам, за да нямам живота, който искам? “

Това упражнение беше истински шок за мен. За пръв път видях черно на бяло мислите, които несъзнателно бях приела за истина. Осъзнах, че не искам да вярвам в нито една от тези фрази, които до този момент бяха управлявали живота ми. Всяка написана дума звучеше клиширано и чуждо – някои вярвания бях чула от родителите си в детството, други от баба и дядо, трети – от приятели или просто от обществото. С всички тях аз чинно се бях съгласила, без дори да се запитам дали са мои.

И в онзи миг на осъзнаване разбрах нещо съкрушително и същевременно освобождаващо – до този момент не бях живяла своя живот. Бях живяла според чужди правила, чужди представи, чужди страхове. Просто бях копирала живота на другите.

Тогава настъпи моят момент на пробуждане – мигът, в който реших, че повече няма да живея по нечий чужд сценарий. Беше време да започна да пиша моята история.

 

• Как Академия Щастлив Живот ви помогна за вашето израстване?

„Академия Щастлив Живот“ беше в основата на моето пробуждане и последващо израстване. Благодарение на обученията, поднесени по изключително достъпен и разбираем начин от д-р Стояна Нацева, и на утвърждаващите практики с д-р Жени Маркова, процесът на осъзнаване, надграждане и личностно развитие стана неизбежен.

Възможността да бъда част от това обучение и да се докосна до неизчерпаемата и магнетична енергия на тези две вдъхновяващи жени беше истинско удоволствие и привилегия за мен. Изключително впечатление ми направи плавното и логично водене на всяка следваща лекция – сякаш всяко видео естествено подготвяше темата за следващото. В редките моменти, когато в мен се появяваха въпроси, отговорите вече ме чакаха в следващото видео. Това създаваше усещане за цялостност и дълбоко разбиране.

През целия си път на личностно израстване усещах, че не съм сама – дори в моментите на самосаботаж, колебания и страх, които, признавам си, не бяха малко. Постоянно усещах менторската подкрепа, топлината и вярата, които ме мотивираха да продължа и да не се отказвам от себе си.

Днес, след това трансформиращо приключение, мога да кажа с пълна убеденост, че благодарение на „Академия Щастлив Живот “имам своя втори шанс в живота. Шанс да живея истински, осъзнато и с благодарност. Шанс да продължавам да се развивам, но вече в хармония със собствената си душа.

 

• От какви ограничения или илюзии се освободихте, за да продължите напред?

Моят първи повратен момент беше освобождаването от всички онези ограничаващи вярвания, които ме задържаха в място, където не принадлежах. Научих се как да пренапиша убежденията си, за да изградая нова вътрешна система от вярвания – такава, която да е в хармония с мен самата и с това, в което аз избирам да вярвам. Постепенно започнах да създавам живот, изграден според моите разбирания, моята истина и моята вяра.

Следващата стъпка беше да се освободя от влиянието на чуждото мнение – онази дълбоко вкоренена зависимост, с която толкова често живеем в нашето общество. Да си позволя да бъда господар на собствения си живот, без да се съобразявам с очакванията на другите, беше едно от най-освобождаващите открития в процеса на моето израстване.

Да сваля маската от лицето си и да покажа своето истинско „аз“ беше следващото предизвикателство – и едно от най-силните преживявания. Колкото повече се свързвах със своята интуиция и започвах да слушам гласа на душата си, толкова по-уверено изразявах себе си, без страх и без притеснение.

Признавам, в началото ми беше трудно да осъзная как така АЗ – спасителката, защитничката на всички, добрата майка и съпруга – трябва да поставя себе си на първо място. Отне ми време да приема това като не егоизъм, а като любов и грижа. Днес вече знам, че това е най-правилното и най-заземяващо утвърждение, което мога да дам на себе си.

Не на последно място, огромна роля в моето израстване изигра темата за любовта към себе си. Дълго време не разбирах какво означава това. Очаквах другите да ме обичат, без аз самата да се обичам. Но с времето осъзнах, че истинската любов започва вътре в нас. Всеки човек трябва сам да стигне до своята истина и да я приеме – не с критика и осъждане, а с любов и благодарност.

 

• Кога усетихте, че можете да управлявате мислите, чувствата и живота си – и какво ви помогна да стигнете до това осъзнаване?

Моментът, в който усетих, че мога да управлявам мислите, чувствата и живота си, настъпи постепенно. Това осъзнаване не дойде внезапно, а се случваше с всяка нова стъпка по пътя ми в „Академия Щастлив Живот“. Започнах да забелязвам как вече не реагирам импулсивно, как вместо да потъвам в емоциите си, започнах да ги наблюдавам – без да ги осъждам.

Научих се да правя пауза между мисълта и действието. Да избирам какво значение ще дам на дадена ситуация. Да осъзная, че не мога винаги да контролирам това, което ми се случва, но винаги мога да избера как да реагирам на него. Това беше истинското ми освобождение.

Практиките и медитациите от страна на д-р Стояна Нацева, както и осъзнатите разговори по време на срещите с д-р Жени Маркова ми помогнаха да се свържа със себе си по-дълбоко. С времето започнах да усещам, че не съм жертва на обстоятелствата, а сътворител на своята реалност. Че имам силата да пренасоча мисълта, да приема емоцията и да върна управлението на живота си в собствените си ръце.

Днес вече знам, че спокойствието не идва от това да контролирам всичко, а от това да вярвам на себе си – на своята вътрешна мъдрост, интуиция и сърце.

 

• Какви нови качества развихте след пробуждането си и как се промени живота ви?

След моето пробуждане започнах да усещам как в мен се развиват нови качества или такива, които дълго време са били потиснати или скрити през страх, вина и съмнение. Най-ценното, което развих, беше вярата в себе си – онзи вътрешен глас – гласа на душата ми, който ме води спокойно, без да крещи. С нея дойде и увереността да отстоявам себе си, да казвам „не“, когато нещо не е в хармония с мен, и да избирам това, което ми носи радост и смисъл.

Научих се на приемане – на себе си, на другите и на живота такъв, какъвто е. Доразвих търпението и състраданието си, както и умението да гледам на трудностите не като на наказание, а като опитност и възможност за израстване. Станах по-спокойна, по-осъзната, по-присъстваща.

Едно от най-важните качества, които открих, е умението да се обичам – не защото съм идеална, а въпреки несъвършенствата си. Любовта към себе си промени начина, по който общувам с хората, работя и мечтая. Тя ми даде свободата да бъда автентична, да живея в мир със себе си и да се радвам на простите неща.

Животът ми след това пробуждане стана по-лек, по-смислен и по-истински. Днес живея с благодарност, осъзнавайки, че всеки ден е нов шанс да създавам, да обичам и да бъда вярна на себе си.

 

• За какво изпитвате най-голяма благодарност, когато погледнете назад към своя път?

Най-голяма благодарност изпитвам за това, че успях да се завърна към себе си. Благодарна съм за всяка трудност, за всяка болка и за всеки момент на съмнение, защото именно те ме доведоха до ново свързване с душата ми. Това завръщане към себе си ми показа как да живея в хармония със собствените си чувства, мисли и желания, как да слушам гласа на сърцето си и да се доверявам на вътрешната си мъдрост.

Благодарна съм и на д-р Стояна Нацева и на д-р Жени Маркова, на всички нови приятелства, които открих по времето на това обучение, които по някакъв начин ме подкрепиха, насочиха или вдъхновиха – защото без тяхното присъствие този процес щеше да е много по-труден. Най-вече обаче съм благодарна на себе си – за смелостта да погледна истината в очите, да се изправя пред собствените си ограничения и да избера живота, който наистина искам.

Това пътуване към себе си не е просто лична промяна – то е дар, който ме научи на любов, приемане и вътрешна свобода.

 

• Кога осъзнахте, че вашата история може да вдъхнови и помогне на други хора?

Осъзнах, че моята история може да вдъхнови и помогне на други хора, едва към края на пътя на моята промяна. В началото на моето обучение в „Академия Щастлив Живот“ дори не можех да си представя, че някога ще практикувам като холистичен терапевт. Моето единствено намерение тогава беше да помогна на себе си, да се свържа със собствената си душа и да намеря своя път към осъзнат живот.

Всичко останало дойде в последствие – когато започнах да прилагам наученото, да израствам и да срещам хора, които се борят със същите вътрешни блокажи, страхове и несигурности. С всяка среща усещах, че моят опит – борбата ми със собствените ми съмнения, болката и ограниченията, както и пътят ми към пробуждане – може да бъде от помощ за другите.

В момента, в който видях първите резултати и радостта в очите на хората, на които помогнах, разбрах, че моята история вече не е само моя. Тя се превърна в инструмент, който подкрепя, вдъхновява и насочва към промяна. Това осъзнаване ми даде чувство за мисия – да споделям, да подкрепям и да показвам, че всеки има силата да се свърже със себе си и да изгради живот, в който се чувства цял, свободен и обичан.

 

• В кой момент се почувствахте като истински лидер на съдбата си, господар на живота си и творец на реалността? Как ви помогна Академия Щастлив Живот за това?

Най-ясно изразения признак на това бяха промените, които се случиха в живота ми. Когато усетих, че вече не живея живота на другите, а избирам и създавам своя собствен път. Вече вземам решения, които отразяват моите ценности, мечти и желания, а не чужди очаквания. Чувствам се свободна да изразявам себе си, да поставям себе си на първо място без вина, и да управлявам своите мисли и чувства така, че да създавам реалността, която искам.

„Академия Щастлив Живот“ беше ключова за това постижение. Благодарение на обучението и подкрепата, които получих, започнах да виждам реални резултати в ежедневието си: по-спокойно реагирам на трудностите, умея да се свързвам с вътрешната си интуиция, вслушвам се в гласа на моята душа, имам хора в житота си, които ме подкрепят, и усещам дълбоко удовлетворение от всичко, което правя. Това ми даде увереността, че животът ми е наистина мой и че аз имам силата да го творя по начина, по който искам.

 

• Ако можехте да се върнете към младата си версия – какво бихте й казали?

Ако можех да се върна назад и да се срещна с тази прекрасна млада дама, бих й казала: „Всичко ще се нареди. Не се страхувай да бъдеш себе си. Ти си достатъчно силна, достатъчно ценна и заслужаваш да обичаш живота си такъв, какъвто го мечтаеш. Не позволявай на чуждите очаквания или на страховете ти да те спират. Вярвай в себе си и в своята интуиция – те ще ти покажат пътя. Боли, но болката има смисъл – тя ще те изведе към теб самата, към истинската ти сила и щастие. “

Бих прегърнала младото си „аз “с цялата нежност и разбиране, които сега имам, и бих й дала увереността, която тогава ми е липсвала. Бих й казала, че е добре да греши, да пада, да се губи – защото всичко това ще я доведе до мястото, където днес стоя аз: осъзната, свободна и истински свързана със себе си.

 

• Какво бихте казали днес на човека, който точно сега преминава през тежки трудности и не вярва, че има изход?

На човека, който точно сега преминава през трудности и е загубил вярата си, бих казала: „Знам, че боли и че всичко изглежда безнадеждно. Но повярвай – светлината винаги съществува, дори когато не я виждаш. Това, през което минаваш, не е наказание, а път към твоето пробуждане и сила. Позволи си да чувстваш, да плачеш, да се изгубиш – всичко това е част от процеса. И знай, че има начин да се завърнеш към себе си, към своята вътрешна сила и радост. Не се отказвай – стъпка по стъпка, с малки действия и любов към себе си, ще откриеш своя път. Ти заслужаваш живота, за който мечтаеш, и имаш силата да го създадеш. “

Освен това бих го посъветвала да се довери на „Академия Щастлив Живот“, така както аз се доверих, защото за мен това беше най-правилното решение в живота ми. Път към пробуждане винаги има, но тогава когато има с кого да го вървиш, има кой да те напътства и да ти вдъхва сили и да те окуражава, този път наистина е по-лек.

 

• Какво е вашето голямо послание към света и към бъдещите пробудени лидери?

Посланието ми към света и към бъдещите пробудени лидери е: „Вярвайте в себе си и във възможността да творите живота си. Не чакайте другите да ви одобрят или да ви дадат разрешение да бъдете истински. Вашата сила е вътре във вас – тя се проявява, когато се свържете със своята душа, с интуицията и с любовта към себе си. Смело поемайте отговорност за живота си, бъдете автентични и не се страхувайте да бъдете себе си. Трудностите не са пречки, а пътеводители – те ни показват накъде да вървим и какво да освободим. Вашата мисия има значение, защото всеки пробуден лидер носи светлина, която вдъхновява и променя света около себе си. А света наистина е прекрасен и си заслужава да го направим по-добър. “