Happy Life Vision с корица Станислава Хараламбиева

-Кой сте вие – отвъд титлите и ролите?
Аз съм жена, която дълбоко вярва в Бог и обича семейството си. Основната ми ценност е уважението към личността на човека.
Затова най-важно за мен е било да дам възможност на четирите ни деца да живеят своя собствен живот – без да бъдат поставяни в рамки или в „измислена“ реалност, наложена от чужди очаквания и социални шаблони.
По същия начин днес искам да бъда опора и на дами, които желаят да преоткрият своята стойност и да усетят колко много Бог ги обича. Това е и основата, на която градя всичко, което правя.

-Кой беше най-трудният момент във вашия живот?
Всичко започна от липсата на грижа към самата мен – от това, че раздавах себе си без да се зареждам обратно.
Това доведе до огромно изтощение и отключи автоимунни процеси, които постепенно подкопаваха силите ми.
Най-тежко стана след смъртта на баща ми, когато всичко това достигна своя връх.
Тогава се чувствах ужасно – и физически, и психически, и именно тогава се появиха паник атаките.
Болката беше не само в загубата, но и в нуждата да се справя с цялата тежест, която този момент отключи.

-Как се почувствахте тогава и какво ви помогна да не се откажете?
Чувствах се празна и безсилна. Имаше дни, в които просто се борех да се събудя и да премина през деня. Но вътрешно знаех, че моите деца имат нужда от мен и че Бог не би допуснал това изпитание без причина. Именно тази нишка на вяра ме държеше.

– Какво ви научи този опит?
Научи ме, че слабостта не е провал, а врата към истината. Болката ми показа колко е важно да се върна към себе си и да се науча да се грижа за вътрешния си свят – за мислите и чувствата си. Но също така ме научи, че тази вътрешна грижа няма как да бъде устойчива без външна – без ясно приоритизиране, без умението да правя преценка кое е важно и кое може да отпадне, и без поставянето на истински граници. Само така човек може да продължи напред, без да се изгуби отново в изтощение.

– Кога настъпи вашето пробуждане – онзи миг, след който вече никога не бяхте същият човек?
Когато разбрах, че не мога повече да живея по стария начин – в угодничество, вина и страх. Пробуждането дойде, когато осъзнах, че мога да избирам нови мисли и ново бъдеще. 6

– Кой или какво ви помогна да поемете по този път?
Когато се почувствах напълно безпомощна, започнах да търся отговори в интернет – гледах видеа на различни ментори и психотерапевти. Така попаднах на Стояна. В началото тя ми се стори строга и дори стряскаща с присъствието си, но постепенно започнах да се заслушвам в думите ѝ. Това ме доведе първо до книги, после до курсове, а в крайна сметка и до Менторската академия по личностно и бизнес развитие. В началото записах всичко това единствено за себе си – с мисълта да намеря сили и стабилност, а не с идеята да работя в тази посока. Не съм подозирала тогава, че това начало ще се превърне в призвание.

-От какви ограничения или илюзии се освободихте, за да продължите напред?
От илюзията, че трябва да съм перфектна. От убеждението, че нямам право на собствен глас. От страха, че ще бъда наказана, ако се заявя.

– Кога усетихте, че можете да управлявате мислите, чувствата и живота си – и какво ви помогна да стигнете до това осъзнаване?
Усетих го, когато започнах да практикувам осъзнатост и да обръщам внимание на вътрешния си диалог.
Вместо да вървя по старите мисловни пътеки, започнах да се спирам и да си задавам въпроси – „Какво наистина искам?“, „Кое зависи от мен?“, „Какво мога да избера различно?“. Това се оказа изключително ценно и ми даде усещането, че държа в ръцете си посоката на собствения си живот.

– Какви нови качества развихте след пробуждането си и как се промени животът ви?
Умението да се наблюдавам като страничен наблюдател, както ни учи Стояна, винаги съм го имала. Разликата е, че преди го използвах, за да критикувам себе си – а сега, за да разбера как мога да променя нещата и с това да променя и самата ситуация. Оттам нататък се появиха нови качества – повече увереност, спокойствие, смелост да се заявявам, умение да поставям граници и да казвам „не“ без вина. И най-важното – научих се да се свързвам с хората, без да се притеснявам от тяхното мнение или как ме възприемат.

– За какво изпитвате най-голяма благодарност, когато погледнете назад към своя път?
Най-голяма благодарност изпитвам за непрестанната Божия любов – онази любов, която е винаги там и само чака човек да се протегне, за да я усети. Именно чрез нея мога да бъда това, което съм. Благодарна съм и за семейството си – за тяхната обич, която е безценна, и за моята любов към тях. Благодарна съм и за всички хора, с които Бог ме срещна по пътя – със Стояна, с хората от Академията и с толкова други, които и до днес имам честта и удоволствието да срещам. Тези срещи обогатяват живота ми по безброй начини и ни дават възможността да градим заедно ново бъдеще.

-Кога осъзнахте, че вашата история може да вдъхнови и помогне на други хора?
Аз винаги съм била до хората около мен, които са имали нужда от подкрепа, и това ме е насърчавало и вдъхновявало. Но за да реша да го превърна в своя мисия и в работа, която върша всеки ден, ми беше нужна още по-дълбока мотивация. Тя дойде, когато видях колко труден път минах – колко много болеше и колко висока цена имаше. Осъзнах колко лесно човек може да падне, ако няма кой да го подкрепи и кой да разбере през какво минава, кой да остане до него в болката му. Тогава реших, че аз мога да бъда този човек – да застана до други, които минават през същата болка, и да им дам сърце на подкрепа, както и знанията, от които се нуждаят в този момент.

– В кой момент се почувствахте като истински лидер на съдбата си, господар на живота си и творец на реалността?
Това се случи, когато реших да поема пълна отговорност за живота си и осъзнах, че няма нужда да чакам одобрение или позволение отвън. Истинската промяна дойде, когато започнах да правя реални крачки – малки и големи – които водеха до реални резултати, въпреки съпротивата и въпреки цената, която трябваше да платя. 13. Ако можехте да се върнете към младата си версия – какво бихте ѝ казали? Бих ѝ казала: „Ти можеш! Бог ти е дал силата да направиш всичко, което е вложил в сърцето ти. И не е нужно да се доказваш, за да заслужиш любов. Ценна си точно такава, каквато си.“

– Какво бихте казали днес на човек, който точно сега преминава през тежки трудности и не вярва, че има изход?
Бих казала: „Знам, че сега не виждаш светлината, но тя е там. Болката не е краят, тя е началото на нов път. Дръж се за вярата, дори да е като тънка нишка. Бог те обича много.“

-Какво е вашето голямо послание към света и към бъдещите пробудени лидери?
Нашата най-голяма сила не е в това да сме перфектни, а в това да сме истински. Всеки от нас има мисия да носи светлина в този свят. Когато се освободим от старите програми, ставаме лидери не само на собствения си живот, но и на промяната около нас. ДЕРЗАЙТЕ!