Език
English
Русский- Коя сте вие отвъд строгия костюм и съдебната зала?
Всеки има множество роли, които изпълнява като човек. Извън строгия костюм и съдебната зала съм майка, пътешественик, сестра. Хората ме познават като подкрепящ приятел, човек, с когото да се забавляват и на когото държат.
- Имало ли е момент, в който сте се чувствали сама в „мъжкия свят“ на професията?
Да! Особено в началото, когато не познавах никого, усещах самота, която знаех, че има нужда да преодолея. Професията се води „мъжки свят“, но по пътя си срещнах много силни жени, които ме научиха, че самотата е нещо плаващо, нещо което е част от процеса, което може да те научи да бъдеш по-добър с всеки изминал ден.
- Кой беше най-тежкият ви случай – не юридически, а човешки?
Най- тежкия ми, човешки, случай, беше, разбира се ,с децата. Тежкия период беше в пубертета им, в който усещах, че и двете ми деца се отделят от мен, по-начин, по-който нуждата им за майка беше все по-малка. Всяка жена знае, какво е усещането, когато децата и станат големи и вече нуждата им от тях намалява драстично. Но ме научи, какъв човек съм извън ролята на майка
- Плащала ли сте висока цена за успеха си?
Беше нужно да жертвам моменти като сън, почивка, понякога дори моменти със семейството. Както и чест бърнаут. Никой не те учи как да разпределяш работата и собствените си нужди по начин, по който да си емоционално добре. Но в момента съм намерила своята златна среда като обичам да ходя на планини и пътувания.
- Как балансирате между силата и мекотата като жена?
Баланса е нещо изключително трудно за изграждане. То е като да ходиш по въже, когато усещаш, че падаш се опитваш да преместиш тежестта си на другата посока, за да останеш на въжето. Тоест, когато усетя, че съм работила в продължително време без почивка, си я давам. Не винаги имаме избор да си починем, понякога ни се дават случай, който е нужно да се направят на момента. Тогава отивам на планина в природата, място, на което се освобождавам, място, което ме кара да се усещам истински свободна.
- От какви вътрешни съмнения трябваше да се освободите?
Всеки има вътрешни съмнения. Те са нормална част от пътя, това което ги прави нездравословни са продължителността и интензитета им. В началото още усещах, че не съм достатъчно добра, за това се развивах постоянно, от там придобих увереността си. Имах съмнението, че няма да успея, което беше вярване, през което трудно преминах. След като го преработих, успях да изградя най-големият ми фен, а именно аз самата.
- Имало ли е момент, в който сте избирали себе си вместо очакванията на обществото?
Да! Понякога се налага да избираме себе си. И аз като много хора, желая да съм в служба на обществото. Това обаче е очакване с две остриета. От една страна това е невъзможно, от друга, жертваш собственото си здраве. За това, както казах по-горе, баланса е нещото, което ме запазва цяла.
- Какво ви научиха конфликтите за вашата вътрешна устойчивост?
Конфликтите ме научиха, че няма нищо по-важно от това да изслушаш човека пред себе си. Научиха ме на търпение. Чрез търпението и изслушването можеш да разбереш първо гледната точна на човека и после как да му отговориш. В залата е много важно да знаеш как да отговориш по начин, по който отсрещния да те чуе.
- Кога се почувствахте лидер не по позиция, а по присъствие?
Лидерското усещане е нещо, с което е лесно да се излъжеш. Важно като лидер да можем да говорим. Важно е да изразяваме съмнение, страх увереност. Важно е да обичаме хората и те нас. Да им се доверяваме. Ако аз не вярвам на хората, те няма как да се доверят на мен. Осъзнавайки тези качества, започнах да се усещам като лидер и хората срещу мен да ме възприемат като такъв.
- За какво сте най-благодарна днес?
Днес съм благодарна на първо място, че не се отказах и че най-голямата подкрепа идва първо от мен. Благодарна съм за децата ми, който ме учат повече за живота с всеки изминал ден. Благодарна съм за всяка трудност, от която съм се научила. И съм благодарна, за това, че съм тук, че успях да постигна това, което много хора ми казваха, че е невъзможно.
- Какво бихте казали на млада жена, която се страхува да влезе в тази професия?
Давай! Няма, какво да чакаш. Срама няма да ти помогне да станеш по-добра, ще те накара да бъдеш невидим. Използвай страха да се учиш. Очаквай хора да не искат да си по-добра от тях и когато станеш по-добра, използвай властта си, за да помогнеш на младите. И знай, че всички могат. Това, което те издига напред, не е само умения. Характера, който ще изградиш в тази среда като увереност, асертивност да пускаш, как да печелиш и губиш ще ти помогне, да срещнеш правилните хора, за теб. И запомни: „ Там, където е най-големият ти страх, е най-голямата ти сила.“
- Какво е вашето послание за силата на жената в света на отговорността?
Отговорността е нещо, за което се изисква яснота. Дали съм сигурна, че мога да го свърша, или няма да имам време. Когато поемам отговорност, с действията си показвам дали могат да ми се доверят и за бъдеща работа. На всеки се случва да се разболее, но свършената добре работа, е индикат, че срещу човека стои професионалист.
