Истории на успеха: Мариета Атанасова

ТОЧКА А – Коя беше Мариета преди?

Мариета дойде на ретрит на шега.
Беше в момент, в който нямаше сили да продължи, въпреки че „външно“ всичко изглеждаше наред.

Беше ментален тип.
Скептична.
С маска „добре съм“.

Беше си забранила да плаче.
Вярваше, че силните не се разпадат.

Носеше вътрешни тежести.
Имаше неизказани думи и отложени разговори, особено с майка си – с години.

Даваше много на хората.
Но това ѝ струваше твърде много от нея.

ТОЧКА Б – Коя е Мариета днес?

Мариета казва: ретритът е „второ раждане“.

Един въпрос я събуди: „А ти кога умря?“
И тя спря да се преструва.

Започна да плаче.
Да чувства.
Да е истинска.

До седмица направи разговор с майка си – отлаган над 30 години.
Влезе в повече близост.
Повече истина.

Научи екологичното даване.
Помага – без саможертва.
С граници.
С ясна позиция.

В работата си с хора изслушва, но не се залепва.
Гледа историята „като мухата на стъклото“ – с присъствие, без да се разрушава.

Спря да се смалява, за да е удобна.
Спря да се доказва.

Днес тя е в себе си.
Живее без маска.
И повтаря просто:
„Обичта е път. И пътят е обич.“