Отзив от Александра Велчева

ТОЧКА А – ПРЕДИ: КАКВО МЕ СПИРАШЕ
Съмнявах се в себе си. Често поставях под въпрос собствените си способности.
Позволявах на страха да решава вместо мен. Отлагах важни стъпки, защото се страхувах да не се проваля.
Превръщах грешките в присъда над себе си. Един неуспех беше достатъчен, за да се почувствам неспособна.
Търсех одобрението на другите. Чуждото мнение тежеше повече от собствената ми преценка.
Казвах „да“, когато исках да кажа „не“. Пренебрегвах потребностите си, за да не разочаровам някого.
Носех чужди отговорности. Опитвах се да решавам проблемите на хората, дори с цената на собственото си спокойствие.
Изтощавах се в опити да контролирам всичко. Трудно приемах, че другите могат да избират различно от мен.
Реагирах, преди да осмисля чувствата си. Понякога казвах неща, за които после съжалявах.
Приемах несъгласието като отхвърляне. Защитавах позицията си, вместо да чуя човека срещу мен.
Имах желания, но отлагах действията. Чаках повече сигурност, повече подготовка или по-подходящ момент.
Разпилявах силите си. Чуждите задачи често изместваха собствените ми приоритети.
Виждах предимно какво не ми достига. Омаловажавах постигнатото и бях прекалено строга към себе си.

ТОЧКА Б – СЕГА: КАКВО ИЗБИРАМ И ПРАВЯ
Заставам зад себе си. Доверявам се повече на способностите си и си позволявам да опитвам.
Действам и когато ме е страх. Не чакам страхът да изчезне, за да направя следващата крачка.
Извличам урок от грешките. Поправям подхода си, без да обезценявам себе си.
Вземам собствените си решения. Изслушвам чуждото мнение, но не му давам последната дума за живота си.
Поставям ясни граници. Казвам „не“, когато е необходимо, и приемам потребностите си сериозно.
Подкрепям, без да поемам чуждия живот. Помагам на хората да откриват решенията си и уважавам тяхната отговорност.
Насочвам енергията си там, където мога да променя нещо. Поемам отговорност за собствените си избори и действия.
Давам си време да избера реакцията си. Назовавам чувствата си и изразявам потребностите си по-спокойно.
Мога да чуя различна гледна точка. Отстоявам себе си, без да обезценявам другия.
Превръщам намеренията в действия. Определям следващата конкретна стъпка и я предприемам.
Пазя времето и силите си. Давам място в ежедневието си на онова, което е важно за мен.
Признавам собствената си стойност. Виждам напредъка си и не изисквам съвършенство, за да се уважавам.
МОЯТА НАЙ-ГОЛЯМА ПРОМЯНА:
Преди чаках да се почувствам достатъчно добра, за да започна. Сега си позволявам да започна, да уча и да успявам — без да изисквам съвършенство от себе си.