Приемане на сянката

Вас ви управлява това, което не осъзнавате!

В тази програма ще получите важни осъзнавания и практики за работата с вашата сянка

В психоанализата сянката се нарича за набор от онези негативни качества на човек, които той притежава, но не признава за свои. Това са онези свойства на характера, които човек не приема в други хора, без да забелязва, че самият той е надарен с тях в не по-малка степен. Те образуват сенчест образ на човек, така наречената “тъмна страна” на неговата личност.
Сянката се появява в човек още в детството, когато родителите му разказват за това какво е добро и кое е лошо, какво е възможно и какво не. Например, те му казват: “Не можеш да тичаш през локви”, “не можеш да ядеш много сладкиши” и т.н. в същото време желанието да ядеш повече сладкиши или да тичаш през локви от дете не изчезва, но не съответства на образа на “добро момче”, което би искал да бъде. Следователно се превръща в негова сянка – не изчезва, но детето вече не го разпознава като свое.
За възрастен това разделение става обичайно и благодарение на силната воля той поддържа своя “положителен” образ и смята “негативните” мисли и желания за чужди на себе си.
Постепенно човек обръща все по-малко внимание на онези свои желания, които не се вписват в неговия “положителен” образ и сянката му става все по-голяма и по-дебела. Затова в определен момент тя се усеща. Случва се човек да започне да извършва необичайни за себе си действия, които самият той не може да обясни. Например, неочаквано за себе си, той прави скандал поради незначително недоразумение, Кара се с близките си, не може да върши предишната си работа… докато самият той се чуди: “Как бих могъл да направя това?!”Това означава, че неговите” сенчести ” желания са станали толкова силни, че започват да влияят на живота му, да го управляват. По един или друг начин сянката изисква внимание, неразпознатите желания все по-ясно напомнят за себе си. В този момент човек чувства, че сякаш се раздвоява, той е “разкъсан” от противоречиви чувства и желания. Доста често това води до факта, че той започва да води “двоен живот”, редувайки между себе си своите “положителни” и “отрицателни” образи. Например, той може да се пристрасти към алкохола и пиян да даде отдушник на своите “сенчести” желания. В същото време алкохолът играе ролята на своеобразна “врата” между двата свята, между сянката и светлината.
Един от начините да се справите със сянката си е да прожектирате собствената си сянка навън, върху хората около вас или върху света като цяло. Например, ако човек е надарен с голяма агресивност, тогава във всички около него той вижда или нарушители, или конкуренти, животът му се струва пълен с несправедливост и той постоянно, както му се струва, абсолютно против волята си, е принуден да “подреди нещата” с юмруци. В действителност той воюва със собствената си сянка.

След инициирате до 72 часа ще получите достъп до видео лекциите