Според авторката на шест бестселъра, Стояна Нацева, разковничето е в създаването на собствена система от ценности.
Според писателката хората са огледала – реагират към нас така, както ние реагираме към себе си
Основателката на Академия “Щастлив живот” Стояна Нацева спечели поредната си престижна награда – “Будител на годината” на конкурса “Мисис Дама’2022”. Това е втори приз за нея за една седмица – преди това бе отличена с голямата годишна награда за женско предприемачество “Златно токче”. Този двоен успех отбелязва нейните постижения в сферата на личностното развитие у нас. Създадената от нея Академия “Щастлив живот” има над 280 000 последователи във фейсбук, Стояна е търсен консултант и автор на 6 бестселъра – “Живот без страхове”, “Силата на рода”, “Правилата на царицата”, “Бъди центърът на своята вселена”, „Живей в изобилие“, „Енергия: Презареждане“. Тя е създател и на системата за коучинг и констелации Direct Change Solution, основател и председател на Международната професионална асоциация на терапевти и треньори с повече от 250 членове от над 10 държави.
“Мисля, че с тези награди е оценена мисията ми да живея в духовността и да помагам на хората да намират в тези трудни времена пътя към себе си, към предназначението си. Мотиватор съм, уча как да се преодоляват страховете. А в момента живеем с много страхове”, казва Стояна за “Всичко за семейството”.
Според нея има не само финансова и здравна криза, но и криза на ценности. Затова иска да помогне на хората да преодолеят тези ограничения и да видят по нов начин ситуацията. Защото кризата винаги е растеж, убедена е мотиваторката.
Над 25 години тя се усъвършенствала в сферата на личностното развитие, посетила много курсове, изчела много книги, била на редица тренинги. И поискала да сподели тази богата гама от информация. “На базата на личния си опит започнах да пиша книги и да провеждам беседи. Видях колко е полезно това за хората, как за много кратко време около мен се събра кръг от поддръжници. Решението преди три години да създам академията, беше логичната следваща стъпка”, обяснява тя.
Стояна се определя като щастлива жена, майка на двама близнаци на по 9 години. Със съпруга ѝ са вече 20 години в щастлив брак. Към това добавя и реализацията си като писател, като човек, открил своята мисия да вдъхновява хората.
Обича много да пътешества, да е сред природата, да се смее и да е в компанията на хора с нейния поглед към света.
Обръщането ѝ към духовното се засилило, когато починал баща ѝ. Имала много силна връзка с него. “Цял живот се беше посветил на трите си деца, те да са добре – разказва тя. – Беше пренебрегвал себе си през цялото време. Планираше на 65 години да заживее истински, да обикаля света, да се посвети на хобитата си. Тъкмо дойде това време и той премина отвъд. За мен беше много силна емоция. Осъзнах, че когато реално само даваш на другите, не се чувстваш щастлив, защото не си осъществил мечтите си. Ако и той го беше разбрал навреме, може би щеше да поиска да изживее живота си по друг начин. Тогава започнах да се питам – ами аз какво искам? Как бих желала да променя себе си? Задълбочих се, започнах да се интересувам от езотерика и от връзките с рода.”
Това е и темата на една от книгите на Стояна – “Силата на рода”. Сред причините да я напише било и осъзнаването, че проектира върху себе си желанията на своя баща. В нея тя обяснява, че детето се ражда като чист бял лист. От родителите си и от авторитетните хора в своя живот то разбира какво е любовта. Как е нормално да се живее, какво е разрешено и какво не. По този начин програмира в себе си най-важните емоции, отношения. И след това повтаря тези семейни сценарии. “Много от нашите чувства не са наши, а това, което майка ни и баща ни не са изживели. Програмите, по които живеем, не са нашите, а утвърдени родствени програми”, убедена е тя.
Но човек не може да си е самодостатъчен. Той е винаги в система – на семейството, на рода, на приятелски отношения, на колектив. Много е важно да знаем кое е нашето място и да реагираме според системата. Не можем да бягаме от нея, това е все едно клетката да съществува извън органа, а органът – извън тялото. Просто трябва да намерим себе си и да подобрим отношенията си с другите в системата. Да не се получава често срещаният случай да напуснем едно работно място и да отидем на същото. Това е така, защото с думите и действията си провокираме едни и същи реакции. Хората са огледала – реагират към нас така, както ние самите реагираме към себе си.
Стояна мотивира хората, защото знае как да мотивира себе си. Изградила си е стройна система за планиране, отбелязване на победи, празнуване, стимулиране. Обяснява, че когато изписваш своите цели и ги достигаш, в мозъка се изграждат специфични невронни връзки – на теб ти се получава и това ти носи удоволствие. Когато човек няма цели и не е свикнал да отбелязва победите си, той не може да бъде удовлетворен. Ако не изгражда собствена реалност, се концентрира върху трудностите и няма как да е щастлив. По принцип думата депресия идва от латинското deprimo – потискам (себе си), обяснява Стояна.
Мотиваторката е убедена, че винаги е възможна промяна, дори на зряла възраст. Всеки е творец на собствената си реалност чрез съзнателно избиране на емоции. Тя предлага на последователите си практика с написване на 108 благодарности. С избирането на положителните неща, с търсенето на хубавото във всяка ситуация, те могат да променят нагласата си. Но това изисква усилия, особено ако 50 години са минали в негативизъм.
“В една такава битка обкръжението на човека е изключително важно. Томас Леонард, един от основателите на коучинга, е извел формула, според която само 10% от успеха зависи от талантите ни, от качеството на личността. Затова талантливи хора мизерстват, а по-неталантливи са успешни. 40% зависи от начина на мислене, какво мислим за себе си и за света. 50% от успеха обаче зависи от нашето обкръжение, което пък формира онези 40% мислене. Затова са важни хора като мен, които създават нови общности, за да дадем на хората положително обкръжение, смята Стояна.
Тя вижда промяната в хората, с които работи. Някои започнали да пишат книги, други – да променят отношенията си с хората. Помни как жена драстично подобрила връзката с дъщерите си. Защото разбрала, че нейното отношение към майка ѝ се проектира в отношението на децата ѝ към нея. Други спасили брака си, преборили болести след осъзнаване на мисловните си модели.
“Още във ведите преди повече от 3000 години е описана връзката между мислите и тялото – пояснява терапевтката. – Днешните лекари доказват това. Например, ако дълго време си гневен, това се отразява на сърдечната дейност. Страховете разболяват бъбреците.”
Следващата ѝ книга ще е за любовните отношения. Важна е, защото 80% от браковете се разпадат, хората не могат да живеят пълноценно един с друг. “Не можеш да търсиш връзка с друг човек, ако ти самият нямаш установена връзка със себе си. Точно затова хората попадат в зависими отношения или проектират своите нужди и необходимости върху друг човек, а после очакват от него невероятни неща. И като отмине влюбването, се чудят с кого са се събрали. Но това идва от непознаването на нашите ценности. Ако аз не знам за мен какво е ценно, няма как да избера подходящ партньор”, обяснява поредната си мисия за спасяване на семейството Стояна Нацева.
Общуване с децата, но не амбициозно
Стояна учи децата си преди всичко на свобода. Да отстояват себе си, но да не нараняват другите, да уважават границите им. “Ролята на родителя е да насърчава развитието на силните страни на детето си. Нашата образователна система смята, че всички трябва да влизат в определени рамки. А някои са силни в едно, други – в друго. Реализирането на личния потенциал би направил човека щастлив, а и полезен за обществото”, обяснява възпитателните си методи майката.
За да се случи това, комуникацията дете – родител е изключително важна. А напоследък родителите са дотолкова притеснени и вглъбени в себе си, че липсва общуване. Това пак е проекция, че на тях не им е обръщано достатъчно внимание. “Наследствените модели са били актуални преди 70, преди 100 години – “това може”, “внимавай какво ще кажат хората”, “не се обаждай много”. Времената вече са други”, убедена е Стояна.
Но предупреждава, че родителската амбиция може да бъде опасна, особено когато се обявяваме за единствен източник на нашето дете. Много често жените изключват мъжа от грижите за него. Когато се обезличи и започне да говори: “Ние изкарахме шестица”, “Ние сме болни”, прехвърля всичките си нереализирани желания върху детето. А то не може да се справи с толкова очаквания. Детето трябва да удовлетворява неговите си очаквания в неговия си живот”, категорична е майката.
Вестник “Всичко за семейството” брой 14 от 2022г