Щастието не се поднася на тепсия интервю на Стояна Нацева във вестник Телеграф

– Г-жо Нацева, идват светли празници, нова година. Как да подарим най-ценния подарък – щастие и обич – на тези, на които това им липсва най-много?

Ако искаш да промениш света, обичай семейството си! За мен оттук започва всичко. Нека да дадем обич, разбиране, приемане и благодарност на себе си, а след това и на хората около нас – на нашите най-близки, на любимите ни хора, на роднините и приятелите. А после да разширяваме все повече кръга, достигайки до познати и непознати.

Забележете последователността – и тя не е плод на егоизъм, както може би ще си помислят някои хора. Човек може да даде само това, което притежава. Често използвам за илюстрация примера с поисканите назаем 20 лева – да, дреболия е, но ако ги нямате, не можете да ми ги дадете, нали? Това важи и за всичко друго, не само за материални стойности: за познания, за обич, за разбиране, за приемане… Винаги всичко започва от нас самите! И ако ни се иска промяна в световен мащаб, първо всеки от нас трябва да преустрои своя малък вътрешен свят, да навлезе в ресурсно състояние, за да може да споделя от изобилие.

Както съм написала в една от моите най-търсени книги „Енергия: Презареждане“, основният вътрешен източник на енергия при всеки човек е любовта. Лично за мен тя се припокрива с определението за енергия. Там, където има много любов, има и много енергия. Хората, които не обичат никого (включително и себе си), не са обичани от никого и са нещастни, нямат сили за нищо.

– Вие сте академик по щастлив живот – колко години ви отне да се дипломирате в тази област?

Личностното развитие е работа за цял живот. Никога няма да престана да уча! Колкото до „дипломирането“, както го наричате – може би то е настъпило в момента, когато съм осъзнала, че и аз като другите имам не само реализиран, но и нереализиран потенциал. Първия го виждаме под формата на постижения и притежания, а вторият е практически безкраен. Вярвам, че най-важното нещо в живота на всеки човек е да преоткрие сам себе си и да не престава да развива възможностите си като творец, а после да споделя даровете си със света за благополучието на обществото. Щастието всъщност е силно субективно усещане и всеки сам за себе си трябва да определи какво го прави щастлив. След това, разбира се, трябва да действа в тази посока, а не да се оставя на страховете и парализата тип: „О, това е недостижимо за мен…“ Защото няма кой друг да му поднесе щастието на тепсия, никой и нищо отвън не могат да го направят напълно щастлив.

– Може ли човек да се научи да бъде щастлив, ако го влече да се прави на жертва и да бъде съжаляван?

Това е интересен психологически феномен – живот в състояние на перманентна жертва. Но защо изобщо някой би си го причинил? Защото, понякога дори без да го осъзнава напълно, човек има вторични изгоди от това. Когато е жертва, той получава внимание, лесен достъп до чужди ресурси и най-вече оправдание/обяснение за недостатъчно добрите си резултати. Просто прехвърля отговорността за собствените си неуспехи, преживявания и състояние върху други хора.

Но това е незряла жизнена позиция, така че системата никога не дава достатъчно ресурси на хората жертви. Тоест те може и да се почувстват временно добре, но не и истински щастливи. Обикновено страдат от липса на пари, на здраве или на стабилни отношения в партньорството. И повличат други в своето нещастие – щом има жертва, няма излизане от Триъгълника на Карпман, в който останалите две фигури са на спасителя и на агресора. В няколко от книгите ми се спирам на този феномен, включително в новата – „Аз съм всемогъщ“. В „Дневник на самонаблюдението“ споделям и добре работещи практики за трайно излизане от този триъгълник. Но тук ще споделя накратко къде да се търси правилният път. Когато се научи да фокусира вниманието си не върху проблема, а върху решението, когато започне да възприема провалите като опитност, чрез която израства като личност, всеки човек може да спре да се чувства жертва. И ще се почувства свободен да намира решения, да постига мечтите си и да живее така, както му харесва.

– Коя е формулата на успеха и гаранция ли е това за щастие?

Не съществува една единствена формула, защото и успехът по определение е индивидуален. За мен например може да се изразява в публикуването на бестселъри и във възможността да обикалям света, за друг може да е в създаването на голямо семейство и в провеждането на резултатни благотворителни кампании. Но, разбира се, има връзка между успеха и щастието. Въпросът е с кого се съобразяваме. Ако не познаваме достатъчно добре себе си, своите потребности, силни качества и ценности, ние се фокусираме погрешно върху това, което ни налагат отвън като цели и критерии за успех. И когато го постигнем, няма да ни направи щастливи. Добре е родителите да се сещат за това, когато настояват детето да учи (примерно) медицина, докато то иска да рисува и да стане художник. Степента на зрялост се измерва и по това доколко позволяваш на другите да ти диктуват, доколко поемаш отговорността за живота във всичките му аспекти.

Знам, че на теория звучи лесно, но на практика мнозина се затрудняват да го постигнат. Ето защо в новата ми книга „Аз съм всемогъщ“ давам и огромен арсенал от работещи коучинг техники за самоанализ и трансформация на личността – тоест без да се налага ходене по курсове, по психоаналитици и т.н., да се гарантират бързи резултати.

– Как постигнахте съвършения баланс за себе си и защо не проявявате егоизма да държите щастието само за себе си?

Щастието се преумножава, когато се споделя – има такова просто правило. Ще ми се повече хора да го знаят! Дори когато се усмихнете на непознат, вие обикновено предизвиквате същото – и така увеличавате нивото на радостта и у себе си, и у него. Колкото повече споделяме хубавите емоции, ценните знания, подкрепата, положителните преживявания, толкова повече вдигаме вибрациите на планетарно ниво. Всички виждаме, че на света не му достигат разбиране, обич, приемане и радост, затова пък има премного болка, мъка и обмен на негативни енергии.

– Милиони хора следят блога ви. Има ли такива, от които да получавате обратна връзка: това работи, а онова – не?

Много съм горда от израстването на моите последователи! Ежедневно получавам многобройни благодарности за огромните промени в живота на хората, които ме следват, четат книгите ми, идват на курсовете ми. Притежавам и много награди от различни форуми и организации – една от последните ми е за „ментор на десетилетието“, а академия „Щастлив живот“ беше определена като топ бранд за обучения по личностно и бизнес развитие през последните 10 години. Не искам да отегчавам читателите ви, затова ще спомена набързо някои от по-важните ни призове измежду 30-ината национални и международни: Grand Prize Universe Vienna 2022, „компания на годината в обучения и образование за България“ 2022 и 2023, „писател и будител“ на 2022 и 2023 г. Но най-ценното за мен е да разбера през каква лична трансформация е преминал човекът, потърсил помощ – възстановени отношения и спокойствие, подобрено здраве, родени деца, сватба или нов бизнес, усещане за щастие.

– Достатъчно щастлив ли е българинът?

В България, както навсякъде по света, има прекрасни хора, които умеят да живеят и да се наслаждават на живота.За съжаление все още се срещат и такива, които сякаш отлагат щастието си, фокусират се върху негатива в миналото, върху безпокойството от бъдещето, изживяват отново и отново синдрома на жертвата. А прехвърлянето на отговорността за собственото благополучие и липсата на вяра в собствените способности е основната причина човек да разгръща потенциала си. Приемам промяната в този начин на мислене като основна мисия на моята академия „Щастлив живот“. Затова непрекъснато обновявам програмата ни с бързи и достъпни инструменти за себепознание и градеж на увереност, които са в основата на щастливото и полезно за обществото съществуване.

– Има много мрънкащи, неудовлетворени и незадоволени хора – да страним ли от тях?

Всеки от нас е средно аритметично на хората от своето обкръжение – и като емоционално състояние, и като материално благополучие. Представете си буркан с кисели краставички, в който поставяте една свежа, току-що откъсната. Какво ще се случи с нея? Ще се вкисне като останалите! Ето по този начин ни влияе околната среда.

Винаги е добре да подбираме внимателно обкръжението си. А ако не е възможно да се отървем от всеки, който ни дърпа в лоша посока, тогава можем поне да добавим нови позитивни и благополучни хора. Дразнят ви мърморковците в офиса? Потърсете нова среда извън работното време, дори да е онлайн. Налага ви се общуване с негативни хора? Влизайте в позицията на наблюдатели, без да реагирате емоционално и потърсете повишаване на вашите вибрации черз хубави мисли, думи, чувства и действия. И пак казвам, тук не става дума само за доброто настроение, а за житейския успех като цяло: едва 10% от него зависят от степента на образованието, личните способности и таланти, към 40% се дължат на начина на мислене и цели 50% – на обкръжението. А обкръжението влияе и върху мисленето, така че направете сметка колко важно е то!

– С какво може да се измери щастието?

Не и само с карати или с банкноти – колкото и да са заблудени в това отношение хората, фокусирали се изцяло и единствено върху парите. Стара истина е, че парите са средство, а не цел, просто невинаги го осъзнаваме. Мога да разсъждавам много по тази тема, но най-концентрираните тези ще откриете в книгата ми „Енергията на парите“.

За мен лично щастието се измерва със степента на положителните промени в живота на моите близки, ученици, читатели и последователи, с удовлетворението от написаните книги и от щастливи моменти със семейството ми, с изминатите километри до екзотични дестинации, с любовта на моя съпруг. Няма готова рецепта, но има правилно позициониране в системата – ако човек застане на точното си място, ще го разбере по това, че се чувства щастлив. Така че съветът ми към всеки е: намери своята формула! Аз мога да помогна с обучения и книги. Но отговорът винаги е у самия човек.

– Къде има най-много щастливци – в сферата на изкуството, в бизнеса, в политиката?

Сферата на професионална дейност не е важна. Консултирам доста недоволни от живота си хора на изкуството, банкери и бизнесмени, а също и майки с по няколко деца. Ние всички имаме основни базови потребности – от безопасност, от обич, от уважение и признание. Ако съумеем да разберем какво точно ни липсва, ако се ориентираме как да си го набавим, а после от изобилие започнем да споделяме с другите, щастието винаги ще бъде с нас.

Щастливите хора са наясно със себе си и се отстояват, но не еднократно. Всеки от нас преминава през различни жизнени етапи, тоест променя интересите и целите си. Светът също не стои на едно място, застоят води единствено до деградация. Така че щастливият човек се развива, адаптира се, честен е със себе си, поставя си цели и стратегически действа за постигането им.

– Щяхте ли да сте толкова щастлива, ако бяхте държавен служител – с регламентирано работно време и 13-а заплата?

В продължение на 27 години бях служител в корпоративния свят – на мениджърско ниво, с 13-а заплата и други бонуси. И там разбрах, че само материалните блага не могат да те направят щастлив човек. По-сложно е, защото човешкия живот включва взаимодействие между различни системи – ако имаш пари, но нямаш любов и здраве, дали ще се чувстваш добре? Ами ако имаш всичко, но не и достатъчно пари? Радвам се, че навреме осъзнах: личностното развитие винаги води и до бизнес израстване. Когато опознаваш себе си, виждаш и се възползваш от повече възможности, поставяш си по-точни и по-високи цели, намираш по-лесно ресурси за достигането им.

– Кои са по-щастливи – малките или големите хора – тези, чийто живот е на показ?

Не смятам, че има малки и големи хора, не и в този смисъл. Да, някои си поставят за цел да станат прочути, или естеството на заниманията им предполага да са такива. Но дали един неизвестен за мен и вас хирург, спасил няколко човешки живота за един ден, е по-малко щастлив от прочутия шоумен, повторил за сетен път номерата си пред преситената публика?

Ние сме души от светлина и всеки върви по своя път. Не е чак толкова важно какъв е този път, а дали оставаме верни на себе си, избирайки го. Дали се усещаме полезни? Дали чувстваме празнота и загуба на смисъл, или намираме потвърждение за точния си избор в благодарностите и в аплодисментите, в усещането за изпълнена мисия? Ако помагаш на много хора чрез уникалните си качества и дарби, ти получаваш като обратна връзка от света и материални блага. Ако пък се движиш по инерция и правиш нещо, което правят и мнозина други, лесно могат да те заменят, не си чак толкова търсен и финансово сигурен. Въпрос на избор!

– Щастливи ли са онези, които се къпят в лукс?

Най -ценните неща в живота са безплатни: обич, усмивка, уважение, прегръдки, компанията на любим човек, хубава песен, разходка на слънце и чист въздух. Е, добре е и да можем да се поглезим поне понякога със скъпи и качествени неща, но не това е в основата на щастието.

За мен луксът е да имаш време за себе си, за любимите ти хора, да си здрав и да правиш нещата, които обичаш.

– Струва ли си да сбъднем мечтата на цар Мидас? Може ли превърнем златото в щастие?

Разбира се, че не. От деца знаем, че златото не става за ядене, нали? Но явно не всички са схванали поуката от тази приказка. Забелязвам странна тенденция – зрели хора се опитват да отделят духовното от материалното, все е едно е правилно да се отдадеш само на бизнес и трупане на пари, или да си поет и да тънеш в бедност.

Духовността не е враг на материята! Думата „богатство“ идва от корена „Бог“. Думата „бедност“ произлиза от „беда“. За мен богатството включва духовност, здраве, любов, реализация и материално благополучие. Не смятам, че трябва да се идеализира, или да се демонизира финансовото изобилие. Но за да можеш да даваш, трябва да имаш. Така че идеализацията на бедността също не ми допада като подход.

– Как да са щастливи хората, премазани от битовизми и сметки?

Чрез благодарността. Когато хората се научат да се фокусират върху това, което имат, а не върху онова, което нямат, когато започнат да приемат и да дават с благодарност, тогава ще се почувстват добре. Благодарността е най-висшата вибрация. На който има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме, се казва в Библията. И тук не става дума за това, че богатият ще става по-богат. А че който има БЛАГОДАРНОСТ, нему ще се даде…

Съветвам моите последователи да си изградят навика всекидневно да се фокусират върху изобилието в живота си – така веднага ще могат да се почувстват по-добре и ще започнат да привличат все повече от същото в живота си. Питате ме за какво да благодарят, когато са засипани от сметки и парите не стигат? За това, че са живи и на крака, за обичта на близките си, за покрива над главата и храната на трапезата, за дрехите на гърба и слънцето в небето…. Винаги може да се намери за какво. Помислете си само – близо 90% от населението на Земята гладува, страда от войни и липса на елементарни условия за живот, няма достъп до питейна вода и образование! Бъдете благодарни и животът ще ви възнагради многократно. Не ми вярвайте – пробвайте!

– Децата се радват на малко – кога порастват и стават нещастни по подразбиране?

На децата не им се налага да плащат сметки, да се грижат за семейства, да се тревожат за бита…. Тяхното магическо мислене е прекрасно за възрастта им, но с порастването нещата се променят. Всеки зрял човек има отговорности и трябва да намери баланса в себе си – между критичното и рационално мислене, между вярата в бъдещи чудеса и радостта от изживяването на момента тук и сега.

– Помагаме ли на децата си, ако непрекъснато ги контролираме и ги товарим с родителските си амбиции?

Децата няма да чуят какво им говорите. Те ще видят вашия пример. Не възпитавайте тях, възпитайте себе си. Сбъднете своите мечти и оставете децата да минат пътя към техните. Детето не е собственост на своите родители, то е различен човек, на когото трябва да му се дадат корени, но и крила. Обичайте децата си, благославяйте ги и ги оставете да вървят по своя път, да израстват чрез своите опитности! Разбира се, има и други аспекти на тази толкова важна връзка – включително как протича правилната сепарация между родители и деца, какви може да са наследените блокажи и как се отърваваме от ограничаващите вярвания, тук няма как да засегна всичките – ще ги намерите в книгата ми „Силата на рода“.

– Виждате ли щастливи хора на улицата, в магазина – по какво ги разпознавате, докато се разминавате с тях? Имат ли някакъв по-специален блясък в очите, специална походка?

Хората, озарени от вътрешна светлина, привличат и си личат отдалече. Веднага се вижда, че те имат цели и мечти. Самата аз го усещам по себе си – когато ме осени идея, която ме вдъхновява, усещам как започвам да привличам по особен начин хора, обстоятелства и възможности.

Затова съветът ми към всички е да търсят онова, което ги ентусиазира. Вдъхновението е връзката с Бог. Следвайте идеи, хора и общности, които ви мотивират и зареждат! Всичко, което ви обгражда, или ви дава, или ви взима енергия. Старайте се да живеете заобиколени от хора, които обичате, от предмети, които ви харесват, на места, където се чувствате добре. Слушайте музика, гледайте филми и четете книги, които ви вдъхновяват. Поставяйте си високи цели, които ви мотивират и ги преследвайте с полза за вас самите и за обществото. Вашият фокус на внимание определя личността, в която се превръщате. Избирате умело! Тогава ще блестите в собствена си уникална светлина и ще привличате другите като магнит.

– Вие сте вдъхновяваща личност – не са ли това съвременните будители и чувствате ли се в такава роля?

Многократно съм награждавана точно като „будител на годината“, или на десетилетието. И да, смятам, че е заслужено. Но ще добавя, че всеки може да играе ролята на будител и вдъхновител – за себе си, а и за околните. Важното е да приеме, че служи на светлината, любовта и прогреса, да осъзнае, че чрез личния си пример въздейства на околните.

– Предновогодишно всички пишем желания. Но как да направим така, че да се сбъднат?

Желанията са абстракции. Сбъдват се целите. Затова аз уча хората да си поставят реалистични цели, да събират ресурси, да планират стратегически и стъпка по стъпка да изграждат желата реалност. За съжаление, без да има конкретна визия и действия по осъществяването, няма как да настъпи реална промяна. Твърде много пораснали деца все още вярват в Дядо Коледа и в случайния късмет, но истински зрелият човек знае, че сам може и трябва да постигне всичко желано. Ограниченията и спънките са в начина на мислене, който може да се промени.

– Как да надграждаме мечтите си?

Не спирайте да мечтаете! Колкото повече мечти имате, с толкова повече енергия се зареждате. Чрез тях всеки от нас израства до нивото, което му е нужно; с натрупването на нови знания, умения и навици ние се превръщаме в човека, готов да изживее мечтаната реалност. Въпросът е да не оставяме мечтите си „на дрейф“. Всяка от тях трябва да се превърне в цел, да имаме план за достигането й и ежедневно да извършваме действия в тази посока. Това е единственият работещ механизъм за надграждане във всяка сфера от нашия живот.

– През целия си живот се страхуваме за нещо и някого – как да се научим да се справяме със страха? Има ли полезна и допустима доза страх?

Страховете са функция на нашето его. Голяма част от тях ни предпазват, но 99% от всички никога няма да се материализират. Само че когато в страховете влагаме повече енергия, отколкото в мечтите си, ние обричаме себе си на живот в липси и ограничения. Важна тема е, затова написах книгата „Живот без страхове“ – там има ясни напътствия и упражнения, които дават основа за преодоляване на спирачките, които мнозина си поставят сами.

Разбирам защо в условия на пандемии и войни страхът от бъдещето се превръща в масов проблем. Но какво е бъдещето? Представете си го като чист, неизписан бял лист. Доколко се страхувате от белия лист? Всеки от нас може да нарисува там нещо прекрасно, или пък ужасно. Това отнема еднакво количество енергия. Въпросът е какво бъдеще избираме да създадем.

– Много често оправдаваме моменти на спад с влиянието на планетите. Съществува ли наистина такова понятие като Ретрограден Меркурий и защо при някои хора това е постоянно състояние (и оправдание)?

Лично за мен обясненията с планетите и ретроградния Меркурий е просто още един начин за прехвърляне на отговорността. Тоест то пак е част от детското магическо мислене, от вярата в чудеса. Зрелият човек осъзнава себе си като творец на реалността и господар на живота си, той или тя винаги поема отговорност за събитията в живота си.

– Има ли хора, родени под щастлива звезда, или това е някакъв мит?

В каквото вярвате, това виждате около вас. Човешкият мозък е така устроен, че винаги намира начин да поддържа представите, които имате за себе си и за света. Ако хората вярват, че са късметлии, те ще намират и доказателства, че това е така. Въпрос на гледна точка! В моите обучения често става дума за правилните вярвания и убеждения, защото от тях зависи и качеството на живота.

– Ако сме претърпели разочарование в любовта, как да се научим, или да се оставим да бъдем обичани?

Може да ви се види странно, но в такава ситуация трябва първо да се поработи с родителските сценарии. Много често се връщам към тази тема в моите книги. Ще я намерите най-добре разработена в „Силата на рода“ и в „Изборът ЛЮБОВ“, но тук ще опитам да обобщя най-същественото.

Около 90% вашите чувства, вярвания и начини на поведение са наследени – те просто повтарят стари родови модели. И може да са били адекватни към ситуации отпреди век, но сега имат нужда от преосмисляне. Например вие може да сте тип „булка беглец“ и редовно да отблъсквате предложения за брак, защото поредица жени от семейството ви са се чувствали потискани и нещастни с партньор, с който не е имало как да се разведат. Тоест редно е да отсеете наследеното от лично осмисленото. Много важно е и да спрете със самосъжалението, да излезете от позицията на жертва, да признаете своя принос към провалените отношения и да ги приемете като урок. Може би ви трябва истинска промяна, съвсем друг тип партньор? Светът е огледало – докато имате големи вътрешни травми, липси и дефицити, ще продължите да привличате още от същото. Когато започнете да реагирате като зрели хора, тогава ще привлечете подобни завършени личности.

– Как да се запази тръпката между двама души след дълъг съвместен живот? Как да преоткрият щастието и себе си?

Тайната на дълготрайните отношения е в близката ценностна система на партньорите, взаимното уважение и общите цели. Първоначалната влюбеност е като хормонален коктейл – замайва и ни тласка към продължение на рода. Но ако е само това, отношенията няма да оцелеят дълго, след като изветрее. И се случва двама души, създали дете, да се чудят защо изобщо са започнали връзка. Зрялата обич е приемането на партньора такъв, какъвто е – с всичките му качества и недостатъци. Не бива да го товарим с нереалистични очаквания и да се опитваме да го премоделираме.

– Имаше виц за човек, който всеки ден се моли на Господ да получи печалба от тотото. Един ден чул глас от облаците: „Вземи най-накрая да си пуснеш фиша!“. Как и къде се пуска фиш за щастие и да разчитаме ли на небето да ни връхлети отнякъде, или да положим някакви усилия за това?

Ние винаги имаме поне един свободен ресурс за постигане на целите си. Понякога е време, друг път е енергия, информация, пари или контакти. Незряло е просто да си стоим и да изчакваме нещо или някой отвън да дойде, да ни спаси, да сбъдне мечтите ни. Щастието може да ни се случи единствено при поемането на отговорност за нашите мисли, чувства, думи и действия. Тогава и само тогава всичко става възможно!

– Талант или набор от умения е да организираш живота си така, че щастието да е ежедневно?

Ние живеем в свят, управляван от различни системи. Всеки елемент в тях има конкретна функция. Всяка система има конкретна цел и закони, по които функционира. Познаването им ни поставя на правилното място, с достъп до неограничени ресурси и бонуси под формата на здраве, пари и чудесни отношения. Ако не спазваме законите, ако не познаваме функциите и не сме си на мястото, ставаме излишни елементи. И съответно страдаме от липса на здраве, пари и добри отношения.

– Една от първите ви книги се казва „Бъди центърът на своята вселена“. Как можеш да обичаш другите, ако не обичаш себе си? И обратното.

Този въпрос е причината да напиша книгата. Хората непрекъснато живеят в недостиг на нещо и се опитват да го получат от другите – чрез манипулации и социални игри, чрез преразпределяне на ролите в Триъгълника на Карпман. Това е толкова стара и често повтаряна грешка! Осъзнаването, че никой друг освен нас самите няма как да ни даде това, от което се нуждаем и че ние самите можем да даваме само от излишък, променя живота.

Идваме сами на този свят и сами ще си отидем. Единственият човек, който винаги ще е с нас, това сме самите ние. Затова нека всеки да се постарае да бъде най-добрият приятел на себе си и да споделя даровете си само от изобилие!

– Има суеверие да не дърпаме дявола за опашката, като изричаме на глас опасенията си. Отнася ли се това и за хората, петимни да бъдат щастливи?

Както вече стана дума, винаги ще бъде според вярата ни. Мозъкът на всеки човек ще намира потвърждение на това, в което той или тя е убеден/а. Затова казвам на моите курсисти – подбирайте по-внимателно в какво да вярвате!

– Как човек да се научи да цени мига и да не отлага щастието? Как да го открива в дребни неща и жестове?

Просто трябва да осъзнае, че когато живее в тъга, съжаление, вина, апатия или гняв, остава в плен на миналото. А когато непрестанно се безпокои, прибързано прескача в бъдещето. Така и в двата случая пропуска щастието – то винаги е тук и сега. Зациклянето в миналото или в бъдещето ограбва и самия човек, и неговите близки.

Спомнете си момент на пълно щастие и ще установите, че тогава сте се насладили на нещо, случващо се в сегашно време. Осъзнатият човек контролира своите мисли думи, разбира своите чувства и така не рискува да пропусне щастието.

– Вярвате ли в прераждането и предишните животи? Има ли някаква логика и цикличност – ако си нещастен сега, ще си щастлив в следващия живот? Или е важно да бъдем щастливи тук и сега?

Лично аз вярвам в кармата – но не я разбирам като неотвратимо предопределение. Кармата също се подчинява на причино-следствената връзка, на законите на любовта. Тоест кармата е възможност. Ако някъде някога сме реагирали без любов, без приемане и благодарност към себе си, към другите или към света, добрата вселена ни дава още един шанс да преживеем същата опитност, за да се поправим. И да се научим да реагираме с любов, с приемане и с благодарност.

– Най-четената хроника във всеки вестник е криминалната, черните новини ни затрупват отвсякъде. Откъде идва склонността на хората да се хранят с чуждото нещастие?

На хората им липсват много неща, включително наситени емоции. Защо ние, жените, гледаме филми като „Хубава жена“ по сто пъти? Въпреки че знаем какво ще се случи? Защо мъжете обожават да гледат екшъни и филми на ужасите? Защо повечето хора обожават да следят събитията в чуждите животи през социалните мрежи? Заради емоциите.

Ще добавя и че повечето зависимости се дължат на липса на правилна комуникация и на недостига от емоции. Когато всеки осъзнае какви емоции му липсват и намери здравословните за себе си начини да си ги набавя, тогава ще започне да изгражда живота си осъзнато.

– Има хора, които се опияняват и са щастливи, ако правят злини, ако безчинстват, измъчват други същества – животни или човеци. Дали такова щастие е оправдано и къде е възмездието?

Ако не става дума за болестно отклонение, най-често е агресия, породена от емоционални липси. Иначе всеки има свободна воля и може да реагира според представата си за правилно и за неправилно, ако не вреди на другите и не нарушава законите на обществото. Но освен морални норми съществуват и договорености на душите за преживяване на специфичен опит тук, на земята. Разбирането на духовната психология помага да се вникне в причините за различните избори и преживявания. В новия ми курс „Пътят на душата“ давам много отговори на въпроси за преражданията, за информационните полета и за контактуването на това ниво. Обикновено жертвата в този живот е агресор в следващия, а агресорът е жертва, но това са договорености, които могат да се прекратят чрез разкриването на кармични възли. Частично темата е засегната и в книгата ми „Силата на рода“, но смятам да събера всичко по нея в някоя от следващите – поради големия интерес към тази сфера.