Констелациите разглеждат, психическото страдание като породено от нарушаването на законите, които управляват системата, а именно:
Закона за принадлежност
Закона за реда
Закона за баланса
Всеки един член на дадена система би следвало да изпитва принадлежност към нея, както и към начина, по който си взаимодейства с останалите членове на системата. Системата ни подсигурява усещането на сигурност. Тя подпомага за създаването на усещане за собствен свят, в който се разграничават основните закони и правила, които са създадените от самите членове на системата.
Принадлежността е един от основните стремежи на хората, като по този начин те знаят своето място, както и съумяват да развият взаимодействие на различни нива с членовете на системата. Така всеки от членовете на системата сформира своя микросвят, който описва атмосферата в системата, от която всеки един от членовете може да се ползва.
Закон в системата е принадлежността, като по този начин всеки един от членовете й може да се отъждестви със самата система и с устоите, които следват.
Закона за реда е свързан с начина, по който дадена система съумява да установи ред и контрол на всички свои членове, като не потъпква едни за сметка на други, а съумява да даде равни права на всеки един от тях. Редът е за това, за да се спазва, като системата сама създава свои рутини, които да изпълнява или имат своите собствени обичаи и начини за справяне в определени ситуации. Редът представлява възможност всеки един от членовете на системата да знае във всеки един момент какво може и не може да прави, а също така и както да избягва, за да не пречи или нарани по този начин чувствата или разбиранията на някой от останалите членове.
Закона за баланса е свързан с това, че всяка една система трябва ясно да съумява да балансира своите взаимоотношения, чувства и вземайки дадено решение да не пренебрегва, чрез него желанията или чувствата на останалите членове на системата.
Баланса се постига трудно, имайки предвид разликите в разбиранията и желанията на членовете на ссистемата, но именно тук най – важна роля играе редът, по който се извършват дейностите и се вземат решенията в дадените системи.
Чрез усещането за принадлежност, ред и баланс, всяка една система има своите методи на действия, взаимоотношения и разбирания.
Микро света на системите е това, което ги различава едни от други, като членовете по-висшестоящитеса тези, които поставят основите на развитието на системата като цяло, както и на възможността за спазване на ред и поддържането на баланс в нея. Това може да бъдат родителите, ако говорим за семейство, работника с най-много стаж във фирмата и т.н.
Именно тук идва основната разлика, която се наблюдава при дисфункционалните системи, като по този начин те срещат трудности с усещането за принадлежност, въдворяването на ред или установяването на баланс във всяка една от своите дейности или взаимодействие, поставяйки по този начин основните ценности под въпрос и функционирайки по съвсем различен начин, който не може да бъде сравнен с функционалните такива, тъй като няма почти нищо общо.