“Една жена ми каза: “Омръзна ми да ме унижават, да ми тъпчат по Душата.
Все някой ще се намери да ме нагази.”, а аз ѝ отвърнах “А защо душата ти е на земята?
Защо си я проснала там като изтривалка? Вдигни си я, изтупай си я, прибери си я, нагласи си я, радвай и се, като на нова рокля, грижи се за нея, лъскай си я ежедневно и тогава и хората ще я уважат и ценят”.
Просваме си Душата като чердже пред някой и му се прекланяме, като наричаме това уважение или любов, а после се чудим, защо не получаваме същото в замяна. Напротив – получаваме същото в замяна – унижение за самоунижението, подценяване на себеподценяването ни… Един себеуважаващ се човек не си простира Душата по земята, а я развява нависокото, по небесата. Тогава за да я достигне някой друг, ще трябва да се повдигне на пръсти и да се постарае… доста!
Ако си посипвате косите с пепел, не очаквайте другите да ви посипят с рози.” В.Л.Реувен






























