Когато бил на 40 години, прочутият бохемски романист и писател на кратки разкази Франц Кафка (никога не се е женил и нямал деца), се разхождал в парка „Щеглиц“ в Берлин, когато срещнал малко момиченце. То плачело, защото си било загубило любимата кукла. Двамата потърсили куклата, но не я намерили. Кафка помолил детето да се срещнат на следващия ден и да огледат отново. На следващия ден, когато отново не намерили куклата, Кафка дал на момичето писмо, написано от куклата, в което тя казвала:
“Моля те, не плачи. Тръгвам на пътешествие по света. Ще ти пиша за моите приключения.”
Така започнала една история, която продължила до края на живота на Кафка. Когато се срещали, писателят четял на глас внимателно написаните от него писма за приключенията и разговорите на любимата кукла, които момичето намирало за омайни. Накрая Кафка ѝ прочел писмо, в което пишело, че куклата се връща в Берлин, а след това ѝ подарил кукла, която бил купил.
“Тя не прилича много на куклата ми”, казало момиченцето. Кафка написал още едно писмо, в което обяснил:
“Моите пътувания ме промениха“. Момичето прегърнало новата си кукла и я занесло вкъщи. Година по-късно Кафка починал. Много години по-късно, вече пораснало, момичето намерило писмо, скрито в куклата. То било подписано от Кафка и гласяло:
“Всичко, което обичаш, е много вероятно да бъде изгубено, но в крайна сметка любовта ще се върне по различен начин.”
Първо искам да изразя своята Благодарност към Стояна и екипа на Академия “Щастлив живот”за вълшебствата, който се разкриват всеки ден в мен от Вас.
Щастлива съм и всеки ден Благодаря, че сте час от деня ми.
БЛАГОДАРЯ!
ИБИЧАМ ВИ!❤️❤️❤️❤️❤️
Искам да благодаря на целия ви екип. Страхотни сте.
Благодаря, Стояна! Преди седмица, докато се излежавахме с приятелки на шезлонгите край един варненски хотел-санаториум, Дидка, Ваша почитателка и последователка, ми заговори за вашия блог, книги и youtube chanel предавания. Благодаря за споделеното с толкова сърдечност и човешка топлина!
Благодарим ви.