7 родителски грешки, заради които децата растат несамостоятелни

7 родителски грешки, заради които децата растат несамостоятелни
Стояна Нацева

​Свикнахме да се шегуваме с факта, че като южноевропейци се грижим по-дълго и по-усърдно за децата си, отколкото го правят в северната част на ЕС – а за американците да не говорим. Но дали наистина е симпатична особеност, че българските и италианските майки с еднаква готовност приемат за нормално синовете им да си остават у дома докъм 30-годишна възраст?

​Според последни данни на Евростат малко под половината младежи (момчета и момичета) у нас живеят с родителите си. Страната ни е сред първите 5 в ЕС по дял на младите хора, които нито учат, нито работят. От новия анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) излиза, че около 183 хил. младежи в България чакат семействата им да ги издържат.
​Факторите зад тези цифри са много, но тук ще стане дума само за един от тях: за грешките при възпитанието, които се допускат на всеки етап от порастването. Защото процесът на порастването включва и правилното поетапно отделяне от родителите – нещо, което понякога забравяме.

1. На около една годинка детето започва да опознава околната среда. Оставете го да пада и да става, не го дръжте постоянно за ръка, не възклицавате: Не там!…Не пипай!… Внимавай, ще паднеш!… Създадени сме да сме любознателни, да опитваме нови неща, за да се развиваме. И ако детето не се доближава до контакта с вилица, а просто се клатушка по килима към любимата ви ваза, реагирайте спокойно. Родители, които прекалено ограничават детето, го правят недоверчиво и неинициативно.

2. Към третата си годинка то започва много да пита. Често родителите се дразнят, защото са уморени от работа или просто защото предпочитат да сърфират из социалните мрежи. Но на този етап са им забранени фрази като: Остави ме намира!… Ще млъкнеш ли най-сетне!… Така у детето се насажда заблудата, че трябва да е кротко и тихо, за да бъде обичано.

3. Между 3 и 7-годишна възраст детето обикновено е с бабите или на детска градина. Тук основната родителска грешка е предоверяването. Майката и бащата винаги трябва да внимават за знаци, че детето е подложено на свръхконтрол. Канализирането на детската енергия единствено чрез забрани е с краткотраен ефект за дисциплината, но дълготрайно прави детето адаптивно, без да му дава възможност да развие всичките си дарби.

4. Следващият етап е на 7-годишна възраст. Детето вече има у себе си вътрешен критик: гласът на родителите го напътства кое може и кое – не. Но те трябва да са наясно, че с тръгването на училище за него ще има не само нови задължения, а и нови авторитети. Че то ще трябва да се доказва в нова среда. На този етап основната грешка би била да се интересувате само от оценките и да оспорвате другите авторитети – особено този на учителя.

5. След 10-годишна възраст външните авторитети за детето се увеличават, то се вслушва повече и в приятелите/съучениците. Родителите усещат как ги смъкват от пиедестала им и понякога правят грешката да реагират свръхкритично. Но така губят доверието на детето си; то може да започне да се облича странно, да надува музиката, да се прибира късно, само че на тези първи прояви на бунт трябва да се реагира с хумор и диалогичност. Важно е да се внимава и да няма подигравки от съучениците – иначе детето ще започне да си изгражда комплекси.

6. Следващият етап на отделяне протича през пубертета, тогава детският бунт вече е явен и силен. Но тъкмо през най-тежкия за понасяне тийнейджърски период родителите трябва да намират начин да му казват: Ти си важна част от нашия живот и нашето семейство. Ти имаш задължения и отговорности. Ние не можем да се справим без теб! Би било грешка да синът/дъщерята да получава големи джобни само защото се справя добре в училище.

7. В идеалния случай след 18-20-годишна възраст децата напускат дома. Дотогава трябва да са им предадени достатъчно знания, умения и увереност, така че и сами да могат да започнат да изграждат своя живот. Но и на този последен етап има какво да се обърка, особено тук, където сме свикнали със свръхзакрилата над младите. Ако случайно синът/дъщерята поиска да се отдели, да си намери жилище и да започне да работи, за да се издържа (евентуално докато следва), не бива да задушавате тези желания. Грешка би било да се намесвате с фрази като: Тази работа не е за теб! С приятеля/приятелката ти не си подхождате. Защо ще се изнасяш от къщи, рано ти е още! Такова поведение подтиква към крайни реакции. А ако вече сте допуснали и повечето от изброените по-горе грешки, така просто ще циментирате желанието на детето си никога да не порасне.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено !!